След решение на ВКС  популярният крими герой Петър Попчев –

След решение на Върховен касационен съд  популярният крими воин Петър Попчев – Попчето ще лежи 20 години в пандиза за убийството на бездомника Николай в градинката до ЖП гара Бургас.

Тричленен състав на Върховния касационен съд е изменил решението на Апелативен съд – Бургас в частта, в която е доказана първоинстанционната присъда досежно присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на Катерина Г., ведно със законните последствия, и първоинстанционната присъда в същата част, като осъжда подсъдимия Петър Попчев да заплати на гражданския просител Симеона Й., приемник на умрелия цивилен просител Катерина Г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лева и за неимуществени в размер на 120 000 лева Оставя в действие въззивното решение в останалата му част. Решението не може да се апелира.

Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия и на частния обвинител и цивилен просител Симеона Й. против въззивното решение, с което е доказана присъдата по н.о.х.д. № 287/2019 година на Окръжен съд – Бургас. С нея Петър Попчев е приет за отговорен в това, че на 18.06.2016 година против 19.06.2016 година в градинката до ЖП гара Бургас при изискванията на рисков рецидив и по хулигански подбуди съзнателно умъртвил Николай Г., като му нанесъл голям брой мощни удари с ръце и крайници по главата и лицето, в резултат на което му предизвикал черепно-мозъчна контузия и изпадане в положение на кома, траяло до гибелта му на 03.07.2016 година, като убийството е осъществено по изключително непосилен метод за потърпевшия и с особена свирепост. Наложено му е наказване " отнемане от независимост “ за период от 20 години. Осъден е да заплати на гражданския просител Катерина Г. 1500 лева обезщетение за имуществени вреди и 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, а на гражданския просител Симеона Й. 80 000 лева обезщетение за породени неимуществени вреди.

Тричленният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за неоснователни.

По мотив на доводите в жалбата на подсъдимия висшите съдии одобряват, че въззивната инстанция е изготвила извънредно прецизни претекстове, в който е разискала детайлно и задълбочено цялостния доказателствен материал, събран по делото. Не се установи твърдяното изопачение на показанията на очевидци в съдържателно отношение, а претекстовете за отменяне на част от декларираните от тях условия не търпят рецензия. Не се откриват заключения на съда, които да почиват на догатки или хипотези. Авторството на действието в лицето на подсъдимия е изведено въз основа на акуратен разбор на относимите към този извод доказателствени средства: показанията на очевидци, материалните доказателства, заключенията на ДНК експертизите и прочие При по този начин откритата фактическа конюнктура от въззивния съд материалният закон е прибавен вярно.

Пред касационната инстанция се прави искане за преквалифициране на незаконното държание на подсъдимия в по-леко наказуемо закононарушение. В претекстовете си висшите съдии пишат, че с цел да е налице неизбежна защита, респективно превишаване на нейните лимити, е належащо преди всичко да се установи съществуването на противоправно нахлуване от страна на потърпевшия по отношение на личността или правата на подсъдимия или на другиго, каквото по актуалното дело не е открито. Твърденията, че потърпевшият Николай Г. е нападнал с нож подсъдимия изрично са опровергани от показанията на очевидци, както и от писмените доказателствени средства – протоколи за оглед на местопрестъпление, от които е видно, че нож не е открит нито на мястото на осъществяване на действието и в близкия до него регион, нито в контейнера за боклук, където е бил изхвърлен сакът на потърпевшия. При това състояние касационният съд се съгласява с извода на въззивния, че противоправно нахлуване от страна на потърпевшия по отношение на подсъдимия не се открива, а откакто такова не е налице, то липсва институтът на неизбежната защита, респективно превишаване на нейните лимити.

Що се отнася до справедливостта на наложеното наказване, налице са две противоположни претенции – от частния обвинител за налагане на наказване " пожизнен затвор “, а от подсъдимия за понижаване на размера на избраното наказване " отнемане от независимост “. Върховните съдии се съгласяват с преценката на решаващите съдилища за това, че справедливото наказване, което подсъдимият следва да понесе, е " отнемане от независимост “ в оптималния размер, очакван в наредбата на член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс, а точно 20 години. Налице е забележителен превес на отегчаващите условия над смекчаващите, вярно регистрирани от Апелативен съд – Бургас. Съдебният състав на Върховен касационен съд не намира учредения да понижи размера на наложеното на подсъдимия наказване " отнемане от независимост “, нито пък да анулира въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на апелативния съд с оглед налагане на наказване " пожизнен затвор “. Определеното наказване от 20 години " отнемане от независимост “ е задоволително строго, с цел да удовлетвори задачите по член 36 от Наказателен кодекс, като способства за реализиране на превантивно психическо влияние върху други неустойчиви членове на обществото, даде опция на подсъдимия в един забележителен интервал от време да осмисли държанието си и да се поправи, а също по този начин да сътвори и справедливи условия, които да лишават опцията му да извърши нови закононарушения.

Касационният състав установи, че след конституирането на Симеона Й. в качеството ѝ на цивилен просител в правата на умрялата ѝ майка компенсацията за имуществени и неимуществени вреди се дължи на нея и в този смисъл въззивното решение и първоинстанционната присъда следва да бъдат променени.